Професор Йордан Касабов и неговaта любов - микроелектрониката

Изтъкнатият  български физик,  Йордан Касабов, е основател  и директор на Института по микроелектроника (ИМЕ), член-кореспондент на БАН, способен създател, организатор и ръководител на българската микроелектроника, основана на техн

Изтъкнатият  български физик,  Йордан Касабов, е основател  и директор на Института по микроелектроника (ИМЕ), член-кореспондент на БАН, способен създател, организатор и ръководител на българската микроелектроника, основана на технологаията MOS/MOP /метал-окис, полупроводник/.

На основата на свои изследвания и постижения, свързани с получаването и обработката на чисти силициеви монокристали,  с разработването на технология за израстване на слоеве от силициев окис, както и със създаването на метод за легиране на силиций с фосфор,  Йордан Касабов създава секция “Силиций” при Физическия институт на БАН (тогава под името Физически институт с Атомна научно-експериментална база /ФИ с АНЕБ/ това е единственият институт по физически науки в България). Под негово пряко ръководство през 1966 г. там биват конструирани първите оригинални български MOS транзистори. Този резултат е оценен високо и от своя страна води до прерастването на секция “Силиций” през април 1967 г. в институт със загадъчното название Централен институт за елементи (ЦИЕ).

Личният състав на новия институт нараства бързо. Йордан Касабов успява да зарази с ентусиазма си младия колектив на ЦИЕ. Създават  се първите интегрални схеми от рода на тригери, броячи, преместващи регистри, матрици от логически елементи.  За доказване на функционалността им, паралелно се конструира уникална апаратура за тестване.

Първите 3-4 години са особено плодотворни. Работи се с високо темпо и следват успех след успех. Йордан Касабов защитава професорска дисертация за създадената под негово ръководство технология на производството на MOS интегрални схеми с микрорезистори. Правителствени делегации идват на посещения. Пристигат и специалисти от СССР, за да видят с очите си постигнатите резултати и как е организирана работата. А резултатите са съизмерими с постижения в САЩ и Япония.  Американска компания предлага сътрудничество, но от българските власти  й е отказано.

Правителството организира паралелен институт за проектиране на електронни калкулатори (НИПКИЕК). Елементната база на тези калкулатори ще бъде създавана в ЦИЕ. Крайната продукция ще се продава главно в Съветския съюз. За удовлетворяване на тогавашните изисквания, а именно ръководните постове да бъдат заемани само от комунисти , 41-годишният Йордан Касабов спешно е направен  в партиен член.

ЦИЕ бива преименуван на Институт по микроелектроника (ИМЕ), получава собствена сграда с пристройки и продължава бързо да се разраства. Закупуват се скъпи компютри, технологични машини и тестери. Значителна част от необходимото специфично оборудване се разработва и произвежда в единични бройки в самия институт. Защитени са многобройни авторски свидетелства (патенти). Основните дейности в ИМЕ обхващат проектиране на интегрални схеми  и тяхното производството в технологична линия, създадена със собствени сили и включваща модерни процеси като фотолитография, високотемпературни процеси (окисление и дифузия), химично парно отлагане,  йонна имплантация, плазмено ецване,  отлагане на метални слоеве чрез изпарение и разпрашване, корпусиране на ИС.

Производството е както в услуга на научните експерименти, така и в неголеми серии, предназначени за крайни потребители. Паралелно се извършват физичен контрол, изготвяне на компютърни модели на прибори и процеси, разработка на тестове. Произведените чипове се тестват,  още докато са заедно на силициевата пластина , след което годните се корпусират и окончателно тестват още веднаж. Организиран е следователно пълен и завършен цикъл от идеята и проектирането до предаването на готовата продукция.

Освен собствената технологична линия на ИМЕ, в Ботевград бива построен и цял завод за интегрални схеми (т.е. линия с голям производствен капацитет). И двете линии са настроени според разработените в ИМЕ технологически процеси. Появяват се много нови клиенти.
В крак с времето технолози и проектанти изпробват и усвояват нови технологии (СМОС, BiCMOS и др.). Богатият набор от проектираните и произвеждани в ИМЕ интегрални схеми съдържа: процесорни и периферни схеми – аналози на популярни образци на западни фирми, памети от различни типове (RAM, ROM. EPROM и др.) и с постоянно нарастващ обем, оригинални специализирани схеми (ASIC), програмируеми матрици от различен тип, аналогово-цифрови и цифрово-аналогови преобразуватели и др. Мощен отдел за автоматизация на проектирането поддържа софтуерните нужди на проектантите.

Цялата тази гигантска структура е създадена под общото ръководство и често пъти с непосредственото участие в една или друга степен на проф. Йордан Касабов. Той знае всичките си сътрудници по малкото им име, вкл. тези, които са по-надолу в йерархията, често посещава многобройните отдели, помага за научното израстване на членовете на колективите, дава съвети, поощрява, съветва се, самият той поема знания чрез създадената от самия него ефективна обратна връзка.

В първите години ИМЕ е част от Държавното стопанско обединение ИЗОТ, но след това преминава в състава на Комбинат “Микроелектроника”, Ботевград. Специалистите на ИМЕ перманентно консултират и оказват всякаква компетентна помощ на Завода за MOS интегрални схеми в Ботевград.

След като влиза  в професионален спор с Ботевградското ръководство на микроелектрониката, Йордан Касабов в края на краищата е уволнен  през декември 1978 г. от създадения от него Институт и продължава кариерата си в ИФТТ към БАН, където неговите постижения са оценени по достойнство и израстването му придобива други измерения.

Проф. Касабов  е назначен за заместник директор на Единния център по физика. Избран е и за член-кореспондент на БАН. Огорчението от отстраняването му от ИМЕ обаче взема своето, здравето му се влошава и той умира ненавършил 64 години.

Никой от последвалите един след друг четирима директори на ИМЕ, отличаващи се преди всичко с преданост към партията и правителството, не притежава обаянието и капацитета на проф. Йордан Касабов, нито неговите международни научни контакти. Добрата инерция, придобита през първите години, след един апогей до 1986-87 г. започва неумолимо да спада. Достигнати са пределните възможности на наличното оборудване и технологии по отношение на намаляването на размерите на транзисторите. Самата микроелектроника става много сложна и непосилна без приток на значителни инвестиции. Възможен изход е да се извърши умело преструктуриране, да се намерят подходящи ниши, да се използват инфраструктурата и програмите на Европейския съюз и да се привлекат големите микроелектронни компании, така както след политическите промени съумяват да направят в Чехия, Словакия, Полша и  дори Румъния. След демократичните промени, настъпили в България през 1989 г., от софийския Институт по микроелектроника - рожбата на чл.кор. проф. Йордан Касабов - още през 90-те години нищо не остава, само някои от специалистите все още проектират за чужди фирми.
Автор: Тони